И отново искам да си моя...
Когато в здрач денят догаря
и уморени са от песни птиците,
очаквам парещите твои стъпки,
под ударите бързи на сърцето си.
Зоват ме и простенват чувства,
възкръснали с милувката на дните.
Очите ти запалват същността ми.
И отново искам да си моя...
Стаена в люлката на спомена,
накарал въглените пак да лумнат,
повярвала в силата на думите,
молитвено копнееш да си влюбена...
Ми го соммно то,
Тропон шван сто!
валерийкемский
пн, 01/11/2010 - 13:37